Обсесивно-компулсивният синдром е често срещано, хронично и дълготрайно разстройство, което се характеризира с неконтролируеми, повтарящи се мисли – мании, и поведения, които човек чувства желание да повтаря отново и отново.

Признаците и симптомите на обсесивно-компулсивното разстройство могат да включват както манийни пристъпи, така и натрапчиви мисли. Тези симптоми могат да попречат на всички аспекти на живота, в това число работа, лични взаимоотношения, обучение.

Обсесиите са повтарящи се мисли, пориви или умствени образи, обикновено такива, които предизвикват безпокойство и тревога. Такъв може да бъде страхът от микроби или мръсотия, нежелани мисли, които самият пациент определя за себе си като табу – секс, религия и т.н., агресивни мисли към околните или към себе си. 

Един от симптомите на разстройството, който е станал популярен основно благодарение на Холивуд – това е нуждата на страдащите от него да виждат предметите в симетричен или перфектен ред. Типичен пример на обсебен от подобни мании е героят на Тони Шалуб  в популярния телевизионен сериал “Монк”.

Компулсиите са повтарящо се поведение. Те са отговорът, който страдащите от обсесивно-компулсивно разстройство изпитват нужда да дадат на някоя натрапчива мисъл. Компулсиите могат да бъдат най-различни – като прекомерно почистване на дома и / или миене на ръцете, подреждане на заобикалящите предмети по определен, често повтарящ се, прецизен начин.

Страдащите от това разстройство често многократно проверяват дали са свършили нещата от ежедневния си живот, като например това да заключат входната врата или да изключат фурната. Особен вид компулсия е компулсивното броене.

Разбира се, не може току така да се каже, че всички наши ритуали или навици са компулсивни. Понякога всеки има своите причини да се стреми към съвършенство и да проверява по няколко пъти дали всичко е наред. Това, което различава компулсиите при човек с обсесивно-компулсивно разстройство, може да бъде липсата на възможност за контрол върху тях. Страдащият прекарва по повече от един час на ден в плен на тези мисли или поведения.

Истината е, че ние не получаваме удоволствие от изпълнение на моделите на поведение или ритуалите, към които компулсиите ни тласкат. Това, което можем да почувстваме, е моментно облекчение от тревожността, причинена ни от натрапчивите мисли. В замяна на това кратко утешение обаче страдащият от обсесивно-компулсивно разстройство преживява значителни проблеми в ежедневието си поради тези симптоми.

Някои хора със синдрома получават също и двигателни тикове. Това обикновено са внезапни, кратки, повтарящи се движения, като мигане на очите и други движения на очите, гримаса на лицето, свиване на рамене и свиване на главата или рамото. 

Симптомите в различните случаи могат да се усилват и да намаляват на приливи и отливи, да намаляват или пък да се влошават с течение на времето. Хората с обсесивно-компулсивно разстройство често се опитват да си помогнат, като избягват ситуациите, предизвикващи техните мании. В по-лошия случай те прибягват до употребата на алкохол или наркотици, за да успокоят симптомите си. Понякога хората с обсесивно-компулсивно разстройство имат и други отклонения и проблеми – като тревожност, депресия и др. Ако не се лекува, синдромът може да афектира всички сфери на нашия живот.

Рискове при компулсивно-обсесивен синдромРискови фактори

Обсесивно-компулсивното разстройство често засяга както възрастни, така и юноши и деца по целия свят. Повечето хора са диагностицирани със синдрома на около 19-годишна възраст. Обикновено при момчетата състоянието се открива по-рано, отколкото при момичетата. Наблюдават се обаче и случаи с първа проява след 35-годишна възраст.

Причините за възникването на този синдром не са ясни, но рисковите фактори за него включват:

  • Генетична предразположеност - проучванията по метода на семейното изследване показват, че хората с роднини от първа степен (като родител, брат или сестра), които имат обсесивно-компулсивно разстройство, са изложени на много по-висок риск от развитие на синдрома, отколкото хора без подобна генетична натовареност. Учените продължават да изследват връзката между гените и обсесивно-компулсивното разстройство, надявайки се да достигнат пробив, способстващ за подобряването на неговата диагностика и лечение.
  • Структура и функциониране на мозъка - образните изследвания при хора с обсесивно-компулсивно разстройство показват изменения във фронталния кортекс и субкортикалните структури на мозъка. Възможно е да има връзка между изявяваните симптоми и аномалиите в някои области на мозъка, но каква е тя – все още не е напълно изяснено. Разбирането на причините ще помогне за определянето на специфични, персонализирани методи за лечение на състоянието в бъдеще.
  • Заобикаляща среда и травматични фактори - Хората, преживели насилие от някакъв тип, било то физическо, емоционално или сексуално, в детството или по-късна възраст, са изложени на особено висок риск от развитие на обсесивно-компулсивно разстройство.

Има някои случаи на деца, които развиват симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство след прекарана стрептококова инфекция. Това са педиатрични автоимунни невропсихиатрични нарушения, свързани с стрептококови инфекции (PANDAS). В повечето от известните случаи, при адекватна и навременна реакция, симптомите отшумяват с времето.

Лечения и терапии

Медицината лекува обсесивно-компулсивно разстройство с лекарствени препарати, психотерапия или комбинация от двете. Въпреки че повечето хора реагират на лечението, някои продължават да изпитват симптоми въпреки усилията на лекарите и близките.

Лечение

За намаляването на симптоматиката на обсесивно-компулсивното разстройство се прилагат инхибитори на обратното захващане на серотонина (SRIs) и селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). Медикаментите от първия тип, SRI, често изискват по-високи дневни дози при лечението на синдрома, и може да им отнеме между 8 и 12 седмици да започнат да действат.

Психотерапия

Психотерапията може да бъде ефективна за избавянето от обсесивно-компулсивното разстройство, или облекчаването на неговите симптоми. Проучванията показват, че за много хора някои видове психотерапия, например когнитивната поведенческа терапия, могат да дадат точно толкова добри резултати, колкото и фармацевтичните продукти.

Лекуване на компулсивно-обсесивен синдромКак Аюрведа помага на страдащите от тази болест?

Според аюрведа има изненадващо голям брой хранителни добавки, които могат да ни помогнат с различни неврологични механизми, като регулиране на  химическия баланс на мозъка. В много случаи тези добавки могат да бъдат алтернатива на лекарствата, отпускани с рецепта. Освен това практиката показва, че те причиняват по-малко странични ефекти и взаимодействия в сравнение с лекарствата.

Билката ашваганда е едно от най-добрите естествени лечения за обсесивно-компулсивно разстройство, тъй като тя се намесва в няколко мозъчни механизма. Чаят от билката балансира химията на мозъка, подобрява устойчивостта ни на стрес и стимулира невротропичния фактор на мозъка, по-известен със съкращението си на латиница – BNDF. Ашваганда може да бъде от полза за намаляването на компулсивните ритуали, проявяващи се и засилващи се в комбинация с тревожност и / или стрес.

Ашваганда е незаменима с биохимическите вещества, които съдържа. Те се наричат уитанолиди и са предшественици на някои от нашите хормони. Теоретично се смята, че аюрведичната билка ашваганда може да помогне на невротрансмитера на човешкия мозък – гама-аминобутеричната киселина (ГАБА), да свърши своята работа – потискайки свръхвъзбудените мозъчни дейности. ГАБА върши голяма част от функциите си в базалните ганглии или частта от мозъка, която управлява доброволния контрол и мотивацията. Смята се, че хората с обсесивно-компулсивно разстройство имат анормална активност именно в базалните ганглии.

Ашваганда е билка „адаптоген“, което ще рече, че можем да я използваме като помощно средство в борбата със стреса. Именно като успокояващо средство се е прилагала тя от дълги години – тъй като намалява нивата на хормона кортизол. Според някои изследвания ашваганда помага да се регенерират аксоните и дендритите в тялото, които позволяват протичането на комуникацията между невроните. Чаят от тази билка може също да ни помогне да възстановим нашите синапси – свързващите точки между части на мозъка. Ашваганда може да поправи дори повредени невронни мрежи.