Аюрведичните принципи на хранене имат за цел поддържането на добро храносмилане, разграждане и усвояване на веществата.
Храносмилането се счита за особено важно, тъй като чрез него идващото отвън се преобразува и адаптира, така че да бъде полезно за организма.
Двигател на този процес е т.нар. „храносмилателен огън“– агни, който извършва трансформациите, свързани собмяната на веществата, подхранването на тъканите, растежа и имунитета.
Недоброто храносмилане води до нарушения на тези процеси, включително и на клетъчно ниво.
В стомаха и червата се застояват отпадни продукти, при които протичат процеси на загниване, ферментация иотделяне на токсини, които могат да доведат до възпаления.
Така получените отрови проникват в кръвта и чрез нея се разнасят из цялото тяло.
С времето се получават по-сериозни натрупвания в костите, ставите, бъбреците, черния и белите дробове, жлъчния мехур и т.н., които отравят организма доравнището на клетката.
В крайна сметка се стига до физиологични проблеми, обвързани и с негативни емоции, които постепенно променят характера.
Сами по себе си негативните емоции също могат да влияят на определени органи и да способстват за натрупването на отрови в тялото, с други думи, получава се порочен кръг.
Затова лечението с аюрведа задължително е свързано с прочистване на организма от токсини(за да се отстранят причините за заболяването) и определенрежим на хранене.
Хранителният режим от своя страна е съобразен както с конкретното заболяване и общото състояние на пациента, така и с неговата доминираща доша.
Дошатае уникална за всеки тип телесна конструкция, зададена е по рождение и не подлежи на промяна.
Тя се основава на съотношението на три вида енергии, всяка от които контролира определена част от физиологичните и психологичните функции на организма.
В това съотношение водещи са една или две от енергиите, а точните им параметриса определящи за това коихрани и хранителни съчетания са подходящи или не за съответния човек, каква предразположеност имакъм конкретни заболявания и т.н.
Аюрведично хранене според типа конструкция на тялото
Според аюрведаза всяка от трите доши (тип тяло) има подходящи и неподходящи вкусове, храни иподправки – полезното за една телесна конструкция може да бъде вредно за друга.
На практика правилата за хранене в аюрведа изключват пълни забрани, тъй катои шестте вкуса имат своята уникална роля за храносмилането и организма като цяло.
Например стипчивият и горчивият вкус са полезни срещу инфекции, лютивият стимулира имунитета, соленото, сладкото и киселото са тонизиращи за органите,като или ги предпазват от заболявания, или ги възстановяват след периоди на интензивно лечение.
Различните вкусове имат загряващ или охлаждащ ефект, поради което оказват различно влияние върхудошите.
За Πитa е подходяща храната със средна температура(нито топла, нито студена), за Вататрябва да бъде тoплa и с по-голяма xpaнитeлнa стойност (с много белтъчини и въглexидpaти); за Кафа – топла и лека.
Заенергиен типПитаса подходящи стипчивите и горчивите храни, които трябва да преобладават – до 2/3 от общото приемано количество, а останалата 1/3 е за храни със солен, пикантен и кисел вкус.
За енергиен типКафа основни трябва да бъдат храните с пикантен, горчив и стипчив вкус, а киселото, сладкото и соленото да съставляват едва 1/3.
При енергиен тип Ватахората трябва да наблягат на киселото и соленото,като ограничат до 1/3 горчивите, стипчивите и пикантните храни.
По-специалноприПита дошаправилата за хранене препоръчват бобовите и зърнените храни (без царевица), суровите зеленчуци (с изключение на лука),всички видове плодове (без цитрусовите), мед; ядките не са подходящи.
За Вата доша са подходящи зърнените и бобовите храни; от зеленчуците трябва да се избягват картофите и лукът; от плодовете не са подходящи крушите, ябълките и пъпешите; от ядките се препоръчват бадеми, кедрови ядки и орехи; сладкото е позволено, като се изключи шоколадът.
Хората с Кафа доша също могат да консумират зърнени и бобови храни; зеленчуците трябва да бъдат задушени; от плодовете се препоръчват круши и ябълки; ядките не са подходящи.
Общи правила за хранене
Според аюрведите човешкият организъм функционира в съзвучие с природата – с нейните процеси, ритъм и активност.
На това схващане са подчинени общите правила на аюрведичното хранене, които са съобразени и с активността на Слънцето.
Закускатае задължителна, като трябва да включва плодове и да е преди 8:00 часа.
Тя започва, като на гладно се изпие чаша топла вода с лимон.
За Питадошае добре закуската да бъде лека, докато при Вата и Кафа е обилна.
Ако се пие чай, трябва да бъде след закуска.
Обядът трябва да се състои около 13:00 – 13:30 часа, когатоагни се усилва и може да се консумират по-тежки храни – месо, пикантно,кисело.
Това хранене трябва задължително да включва зеленчуци,позволени са и млечни продукти.
Обичайно се консумира месо, боб, ориз, леща, като сладките храни се оставят за следобед.
За Пита дошаобядът трябва да бъде основно хранене.
За Ватадошаобедното хранене трябва да бъде сравнително по-леко, като включва супи, фиде, макарони.
Хората с Кафадошамогат да приемат съвсем лека храна за обяд, след като са закусили обилно или са направили междинно хранене.
Добре е да има и следобедна закуска – плод (например ябълка), печени ядки или сушени плодове.
По принцип вечерята трябва да бъде ранна – до 19:00 часа, и като включва супи и листни зеленчуци, приготвени или овкусени с растителни мазнини.
Храната за вечеря на хората от енергиен тип Вата и Кафатрябва да съдържа и много белтъчини, а Питамогат да отложат това хранене и за по-късен час.
Аюрведичното менютрябва да бъде съобразено с възрастта и здравословното състояние на съответния човек, със сезона,както и с климатичните и температурните особености на обитавания район.
Например децата до 12-годишна възраст трябва да следват естествения си апетит.
Хората в зряла възраст до 60 години трябва да спазват правилата, като постепенно намаляват количеството на приеманата храна.
Следва да се знае, че ако през пролетта и зимата човек се нуждае от повече мазнини и протеини, то през лятото, напротив, те трябва чувствително да бъдат намалени.
Аюрведично хранене и прием на течности
От течностите аюрведите наблягат на водата, която не може да бъде заместена от нищо друго, включително от натурални сокове (за предпочитане са сезонните плодове).
Газираните напитки се считат за вредни.
Течностите не трябва да бъдат студени, тъй като студеното има свиващ ефект, който забавя процесите в организма.
Правилата на аюрведичното хранене забраняват приема на течности по време на хранене, тъй като това води до разреждане на стомашните сокове и възпрепятства нормалното храносмилане (намалява силата на агни).
Водата за пиене трябва да бъде топла.
Тя е полезна за храносмилателните процеси, за активизиране на кръвообращението, както и за прочистване на организма.
За подобряване на храносмилането и процеса на прочистване към нея могат да се добавят джинджифил, канела, мед, лимон, мента, краставица и др.
Топлата вода активизира мускулните контракции на червата, с което подпомага придвижването на постъпилата храна в храносмилателния тракт.
Известно е, че топлата вода има и отхрачващо действие, поради което се препоръчва при кашлица и запушен нос.
За човек с конструкция, доминирана от Пита, водата трябва да бъде с телесна температура (около 36 градуса), а за тези от енергиен тип Кафа и Вата– малко по-топла (38 – 40 градуса).
Водата трябва да се пие бавно, на малки глътки (не наведнъж) и по възможност на празен стомах.
Препоръчва се приемът на вода да бъде около половин час предии около час и половина след хранене.
Необходимото количество вода за цялото денонощие е около1,5 – 2 литра, като през нощта не е препоръчително да се поемат каквито и да било течности.
Добре е сутрин, веднага след ставане и на гладно, да се изпият 1 – 2 ч. ч. вода с лимон (нарязан на тънко или изцеден).
Лимоновата вода подпомага храносмилането и детоксикацията, алкализира организма, има противовъзпалително и укрепващо имунитетадействие.
Роля на съдовете и приборите ваюрведичното хранене
За аюрведите храненето е част от общуването на човека с природата – чрез храните той черпи от нейната енергия и живителни сили, които са необходими за неговото съществуване.
По тази причина принципите на аюрведичното хранене включват стремеж да се консумирачиста, запазила природната си енергия храна.
Аюрведите споделят възгледа, че ястията трябва да се изяждат до 3 часа след приготвянето им, тъй като след това губят природната си сила, стават безполезни и дори вредни (това се отнася и за храната, приготвена от сами по себе си полезнипродукти).
Съдовете за приготвяне и поднасяне на храната също са съобразени с този стремеж за запазване на енергията и чистотата.
За аюрведите земната енергия се запазва най-добре в глинени съдове, като могат да се използват и изработени от фино обработена керамика (те са и добър топлоизолатор).
Поднасянето на ястията в сребърни съдове далеч не е лукс или демонстрация на материално благополучие, а отново е свързано със стремежа за чистота – среброто премахва токсинитеот храната, пречиства я.
От тази гледна точканай-подходящи за съхранение на вода са медните съдове.
Медта убива бактериите и има противовъзпалително действие, освен това подпомага храносмилането, регулира дейността на щитовидната жлеза, полезна е при заболявания на жлъчката, черния дроб, артрит и др.
Пръстените съдове за съхранение на водатаспомагат за намаляване на киселинността в организма, имат благоприятен ефект и при кожни заболявания.
Независимо от предпочетения материал,всички съдове – за готвене, хранене и съхранение на вода – трябва да бъдат с кръгла форма.
Готвенето според аюрведа трябва да бъде на бавен огън, като се препоръчват глинени или метални съдове.
0 коментара