Лицева парализа

Симптоми и причини за лицевата парализа

При парализа на лицевия нерв се наблюдава възпаление и пълна загуба на волеви мускулни функции на една или няколко мускулни групи. При този вид парализа е невъзможно осъщестяването на обикновени мимически жестове.

Някои от най-типичните симптоми на парализата са:

• невъзможност за набръчкване на челото и повдигане на ъгъла на устата откъм засегната страна
• невъзможност за затваряне на окото откъм засегната страна
• разширена очна цепка
• изгладена гънка между бузата и носа
• невъзможност за показване на зъбите откъм засегната страна
• невъзможност за повдигане на веждата
• както и нарушения при секрецията на слюнка,
• намалена слъзна секреция на окото (което води до изсушаване на роговицата), нарушения и загуба на вкусовите усещания при хранене,
• болки и изтръпване в областта зад ухото и т.н.

Това състояние се среща относително често (1 на 1000 човека е изпитвал симптомите поне един път в живота си). По-често се среща при възрастни хора. По-голямата част от случаите на парализа на лицев нерв засягат дясната половина на лицето (65% от случайте); 10% от пациентите претърпяват рецидив;  10% имат фамилна предразположеност.

Въпреки, че няма точно мнение относно причината за възникване на лицева парализа (парализа на Бел, кръстена на името на своя откривател), според лекарите основната причина за този вид парализа е настинка или вирусна инфекция (при течение, отворен прозорец).

Друга честа причина за възникване на това заболяване е травма на главата, най-вече при счупвания на кости в областта на слепоочията. Трета причина за лицева парализа е заразяване с вируса херпес зостер, като обикновено заболяването протича много тежко, оставяйки остатъчна симптомтика. По-рядко парализата се дължи на оперативна интервенция на околоушната жлеза, близко разположен до нерва мозъчен тумор, операция на долно-челюстна става. Само в около 5% от случаите причината за заболяването е туморен процес.

Индикация за това е бавното настъпване на парализата, тъй като при всички останали случаи тя настъпва спонтанно. В много редки случаи парализата се дължи на заболявания като лаймска болест, възпаление на средното ухо, саркоидоза, мултипленна склероза и други.

В зависимост от степента на увреждане на нерва, можем да определим следните степени на парализа:

• лека
• умерена
• значителна
• тежка
• абсолютна

като при последните степени се наблюдава невъзможност за говор.

Лицевата парализа може да обхване различни области – лявата страна, дясната или и двете, може да се появи и в долната част на лицето. Със засягането на мимическата мускулатура се губи способността на волеви движения – да се отваря или затваря окото, да се повдига веждата, набръчква челото.

Нарушават се и естествените мимически реакции при изразяване на чувствата и емоциите – радост, гняв, смях. Може устата да се изкриви с увисване на ъгъла в страната, която е засегната, храненето да се затрудни, говорът да се наруши.

Освен че се блокират движенията, се губи и чувствителността, вкусовите усещания; нарушават се слюнчена и слъзната секреция. В някои случаи лицевата парализа може да е лека, да се появи временно и да отмине от само себе си.

Може обаче двигателният и сетивен блокаж да са по-продължителни и при различните пациенти да се налага различен период на лечение според настъпилите промени в тялото му.

Аюрведа свързва лицевата парализа на първо място с дисбаланс на Вата Дошата, който води до нервно-мускулните проблеми. Вата е енергията, която отговаря за движенията. Всеки има в тялото си три енергии, които "си поделят" всички процеси в организма. Тези енергии са в уникално за всеки човек съотношение, което е зададено с раждането му. Вата е в баланс с Пита – за трансформациите и с Кафа – за течностите. Всички заболявания се причиняват от нарушаването на този баланс.

Вата най-лесно излиза от равновесието и провокира разбалансиране на другите две Доши, защото те са зависими от нея. Без Вата не биха могли да се движат потоците на Пита и Кафа.

Лицевата парализа може да е и от запушени сроти – микроскопичните фини каналчета в тъканите за провеждане на енергийните потоци. Запушването е от токсините, които се образуват при недобро храносмилане от застояващи и гниещи хранителни остатъци.  Сротите могат и да се увредят от прекомерно усилената "огнена" Пита.

Как Аюрведа лекува лицевата парализа

Аюрведа има различни средства и начини за пряко въздействие на конкретния нервно-мускулен проблем при лицевата парализа. В същото време обаче аюрведа лечението е комплексно. Неговата цел е цялостно възстановяване на оптималните функции на организма.

Това става чрез възвръщане на зададения от природата енергиен баланс на пациента. За това е необходима точна диагноза от аюрведа лекар кои Доши колко са излезли от равновесие, кои сроти са запушени. Лечението е чрез терапии за прочистване от токсини, хранителен режим, дневен режим, специализирани упражнения.

Използват се многобройни билки и подправки, масла, обливания, втривания, масажи, включително и на специални енергийни точки. Някои от билките и подправките пациентът може да прилага и самостоятелно, но при всички случаи с лекарска консултация. Това е така, защото има билки и подправки, които могат да повлияят различно на различните доши, а дисбалансът обикновено е комплексен.

Много използвана е билката хидрастис – и като отвара за компрес, и като паста. Коренът на билката се запарва в гореща вода, в топлата отвара се потапя памучна кърпа /за да е мека/, леко се изстисква и се полага на лицето. И пастата се приготвя от корена, като се комбинира с червен лют пипер и се нанася три пъти дневно.

Друга възможност дава женско биле и по-точно коренът. Той има противовъзпалителен и антивирусен ефект, предотвратява увреждането на нервите, отпуска мускулите на лицето. Може да се направи чай от 2 части от билката врат около 5 минути в две чаши вода и се приема преди хранене три пъти дневно.

При лечението на лицева парализа може да се използва също и червен лют пипер, който усилва кръвния приток към лицевите нерви и на главата като цяло. Вариантите за използване са различни – като подправка към храната; три пъти дневно прием на чай от тинктура от пипера; паста за втриване, която обаче трябва да се тества едно-две денонощия на малък участък от кожата, за да не предизвика обриви на лицето. Използват се още чесън, джинджифил, куркума и други.