Маслата в Аюрведа

Каква е лечебната стратегия на Аюрведа

Аюрведа свързва здравето с баланса на трите енергии в тялото, които провеждат процесите в организма. Всяка от тези енергии /Доши/ отговаря за определен тип процеси – Вата е за движенията, Пита ръководи трансформациите, а Кафа отговаря за състоянието на течностите.

По рождение при всеки тези енергии са в уникално равновесие, в което много рядко са равнопоставени – обикновено в съотношенията им с превес са една или две от тях. Това определя и типа тяло – може да е Вата, или Пита, или Кафа, или смесен. Това определя външния вид на човека, характера му, наклонностите, към кои болести е предразположен и т.н.

Когато някоя от Дошите излезе от баланса, се нарушават дейностите на определен тип органи и това предизвиква дадени болести. Всяка Доша, излязла от равновесието, може да доведе до дисбаланс и при другите две, с което започват още заболявания. Затова, за да бъде човек в оптимално здраве, трябва да се спазва изначалното равновесие на Дошите.

Така маслата в Аюрведа, както и всички други мерки от цялостния лечебен курс, се използват именно за връщане на отклонилите се Доши в изначалния баланс, като същевременно се цели и прочистване от токсини. При това освен с телесния тип на човека и настъпилите енергийни нарушения, приложението на всяко масло се съобразява с времето и мястото, свойствата им, възрастовия етап на пациента и т.н.

Място и роля на маслата в лечението с Аюрведа

Аюрведа използва от хилядолетия многобройни растителни масла като за лечение на различните болести, така и за предпазване от тях. Лечебните сили на маслата са описани в медицински трудове на аюрведите още преди Новата ера.

Има запазени текстове на санскрит от 4-5 века пр. Хр. с описание на свойствата на маслата, формули за комбинации, при какви заболявания, как и в каква последователност да се прилагат съобразно телесния тип /Доша/ на пациента, настъпилите енергийни нарушения в тялото и други специфични особености. Преди писмеността, познанията са се предавали устно от мъдрец на ученици, най-често между потомствени лечители в древна Индия.

Маслата в Аюрведа обикновено са комбинации между базисния извлек – например сусамово масло и варени в него билки според целта на лечението или профилактиката. Обикновено съчетаните билкови екстракти са между 20 и 50, но има и масла с над 130 съставки.

Аюрведа предписва маслата за външен и вътрешен прием. Външният включва обливания, задържане на масла в специални тестени кладенчета, масажи, локално и цялостно въздействие върху тялото. За вътрешен прием през устата се използва най-вече пречистеното краве масло Гхи, традиционно е и рациновото масло. Маслата също така могат да се прилагат през носа или ухото, като мехлеми, маслени клизми и т.н. Чрез тях се постига подхранване на увредени тъкани, пречистване на токсините от тялото, активиране на различни органи и системи. Подобрява се например съставът на кръвта, еластичността на кожата, дейността на нервните тъкани, на дебелото черво, белите дробове, кости и костен мозък и т.н.

Така маслата са съществена част от общата лечебна стратегия на Аюрведа – природосъобразно организмът да бъде подпомогнат да възстанови в оптимална степен естествените си функции и така да се отстранят условията за поява и развитие на някакво заболяване, да се постигне общо подмладяване.

Как Аюрведа използва маслата според Дошите

Вата Доша е най-податлива на промени и най-лесно разбалансира другите енергии. Пита и Кафа са неподвижни без Вата и затова са силно зависими от нея. Така почти при всяко лечение употребата на масла е съобразено с балансирането на Вата.

Тъй като за тази Доша е характерна студенината, се използват тежки затоплящи масла – сусамово, ленено, бадемово, подходящи са маслени извлеци от валериана, аерума и др. Местата, където се нанасят маслата за балансиране на усилена Вата, са темето, ушите, долната част на стомаха и гърба, краката до коленете.

За Пита се използват охлаждащи масла от слънчоглед, кокос, маслени извлеци от мента, копър, корени от глухарче и репей, жълт кантарион, коприва и др. Зоните за третиране тук са  темето и челото, областта на сърцето, краката до коленете.
За баланс на Кафа са подходящи леките масла като например от царевица и синап, може и от сусам.
Нанасят се върху краката до коленете, зоната на белите дробове, като се избягва сърдечната област. При респираторни заболявания за премахване на натрупаната слуз се използват в областта на синузите и по челото над веждите. Ако типът тяло е смесен, напимер Вата/Пита, се комбинират в равни пропорции масла, подходящи за всяка от двете Доши.

Ориентир за видовете масла, които да се използват, дават и симптомите, които сочат коя Доша е възбудена. Така например безсънието, изтощението, объркването, слаба концентрация и неподредени мисли и объркана реч, замаяност, тремор, подуване, запек, насочват към необходимостта от масла, успокояващи Вата.

Симптоми на разбалансирана Пита са лесната раздразнителност и изпадането в гняв, усет за жажда и глад, жълтеникав цвят на очите или кожата, също и на изпражненията, и др. Тези симптоми насочват към масла за балансиране на Пита.

Разбалансираната Кафа пък се характеризира с отпуснатост, летаргия, сънливост, тежест в тялото и крайниците, втрисане, гадене, тежко дишане и кашлица и др. При лице с чувствителна кожа, акне и т.н., са подходящи маслото Гхи, кокосово, екстрактти от корен на глухарче, също и мента.

Как Аюрведа постига пълноценен лечебен ефект на маслата

Много важно за маслата в Аюрведа е тяхното приготвяне, за да бъдат правилно абсорбирани и да имат пълноценно лечебно действие.

Затова са необходими много добри познания за развитието на растенията, за да се подбере най-подходящото през годината време за бране на дадената билка. Нещо повече – нужни са и познания по астрология, защото древните индийски лечители са свързвали етапите на развитие на растенията с разположението на звездите.

Самото приготвяне на лечебното масло може да отнеме и месец, като някои от билките се влагат за усилване на свойствата на другите. В някои случаи билката може да е в съотношение с маслото 1:4 заедно с 16 части вода и да се вари между 4 и 8 часа на слаб огън до извирането на водата.

Може също така към билковата отвара от дадено растение да се прибави същото количество масло и да ври до пълното изпаряване на водата. В такъв случай трябва обаче да се прецеди много внимателно, за да няма в маслото остатъци от билката.

Освен това трябва добре да се познава коя билка доколко издържа на термична обработка, за да се запазят лечебните свойства на екстракта в маслото. Ментата например, както и камфорът, жасминът и др. не бива да се подлагат на нагряване и затова само се киснат едно или две денонощия в маслото, след което следва прецеждане. Други билки, да речем синап, карамфил и т.н., могат да се варят часове, но – разбира се – на слаб огън, внимателно следейки процеса.

Приложението на маслата се съобразява и с климатичните особености на периода и мястото на използване – сезони, ски курорт или море при туризъм и т.н.

Например студената и суха зима  изисква затопляне и овлажняване; през горещото лято се използват охлаждащи масла, за влажната и хладна есен е необходимо затопляне и изсушаване, така че общо взето тогава използването на тежки масла е ограничено.

През есента и пролетта се набляга на сухата топлина, бани и затоплящо изсушаване. Разбира се, климатичните особености не са схематични – есента например може да не е влажна, а ветровита и суха, което също трябва да се отчете при подбора на маслата. Тези климатични особености на сезоните важат и за различните райони за туризъм – планински, равнинни, морски и т.н. според характеристиките студено, топло, влажно, сухо и различните им комбинации.

Употреба на тежки и леки масла в лечението с Аюрведа

За маслата, използвани в Аюрведа, трябва да се спомене и още една особеност – има тежки масла, наричани “носители” и етерични масла, наричани “леки”.

Тежките, като да речем от царевица, кокос, сусам и т.н., се използват обилно и проникват на дълбоко в тялото, достигайки вътрешни тъкани и органи. Те подхранват и пречистват от токсини, балансират Дошите.

Благовонните масла се използват основно за ароматотерапия в малки количества, като сами по себе си навлизат в повърхностните слоеве на тялото. Те се извличат от различни части на растенията – семена, корени, дървесна маса или кора, листа, плодове.

Ароматите – например босилек, здравец, лавандула и т.н., въздействат на милионите обонятелни клетки в обонятелната лигавица, а от там – директно в мозъка и влияе на емоциите, движенията, паметта. Така те могат да освободят хормона на щастието, да предизвикат спокойствие и чувство за благополучие.

Благовонните масла могат да се използват и чрез втриване, но тогава не са концентрирани, а смесени с носители. Така достигат до лимфата, а ат там – до органите, като подобряват функциите им и действат облекчаващо на цялото тяло.

Универсалните масла в лечението с Аюрведа

В Аюрведа има и универсални масла, които могат да се използват при различните Доши за двете основни цели на лечението – пречистване от токсини и възвръщане на енергийния баланс. Такова например е маслото, извлечено от   пшеничени зародиши и използвано в комбинация с други.

То е със силен детоксикиращ ефект. Друго универсално масло е извлеченото от вечерна иглика. То е повече за вътрешен прием, но в съчетание с други масла се прилага и външно. Прилага се при репродуктивни и хормонални болести, освен това повишава имунитета и затова се препоръчва и на бременни.

Маслото от жожоба пък има противовъзпалителни свойства, съдържа много витамини и минерали. Подходящо е за предпазване на кожата и поддържане на косата. Списъкът може да се продължи с Гхи, масло от алое, от ядките на кайсии, от лешници и др.